Днес в България беше Андерс Фог Расмусен, гeнерален секретар на НАТО. Ето съобщението в личната му старница във Фейсбук по този повод:
"Anders Fogh Rasmussen Hello Friends, I just delivered a speech in Sofia. I was very pleased to see so many young people in the audience. It is clear to me that, for the newer members of NATO, defence of freedom and individual liberty is something they understand very well - because they remember clearly when they had neither. Anders"
Смятам, че то потвърждава и допълва постинга ми за Нова Европа. А ето и някой от коментарите на приятели на Андерс във Фейсбук:
John Greaves
How true, and something we tend to take for granted in the "old western world".
Nikolay Kutsev
What Mr. Rasmussen mentions in his post here is very true. Sometimes people in the old EU Member States take freedom of speech and individual liberties for granted, but here in Eastern Europe we still remember the time when it was forbidden to express your own opinion.
четвъртък, 20 май 2010 г.
четвъртък, 6 май 2010 г.
Нова Европа
Темата е доста широка и много важна. Сетих се за нея покрай Евровизията. През последните години все по-често победители в този конкурс са представители на страните от т. нар. Нова Европа. Харесва ми това определение! Има заряд, амбиция. Та, победи имаше за Русия, за Сърбия, преди това за Украйна (Руслана). Дори и нашата "Вода" се класира 5-та. Но коя е Новата Европа?
Това са новите, младите членки на Европейския съюз: Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Словения, Литва, Латвия, Естония, Румъния, България - все страни от бившия Съветски лагер. Към тях причисляваме и такива, които още не са в ЕС, но се стремят към него: Сърбия, Хърватия, Македония, Босна и Херцеговина, Албания (особен случай), Грузия, Украйна, Молдова, самата Русия (може би един ден, защо не) и сигурно ще пропусна някои. Понятието "Нова Европа" не е фиксирано и затова мога да си позволя сам да дефинирам обхвата и значението му, или поне да включа различни нюанси и аспекти, които са значими за мен лично.
Мисля, че за първи път чух това понятие по времето, когато се формираше Антииракската коалиция. ООН и НАТО не бяха в състояние да направят каквото и да е срещу зловещия геноцид, който Саддам Хюсейн провеждаше систематично срещу собствения си народ. Неговите безочливи нарушения на международното право и престъпления срещу човечеството години наред смущаваха съвестта на цивилизования демократичен свят. САЩ чувстваха своята отговорност пред жертвите на диктатора и разбираха опасността за целия свят, ако продължава това зло да бъде безнаказано. Но Стара Европа не беше на същото мнение. Франция и Германия не се интересуваха от милионите жертви и от десетките милиони, лишени от елементарни човешки права, бяха слепи за заплахата. По същия начин във времето преди Втората световна война цивилизованият и демократичен свят (тогава включително и САЩ и Великобритания) се отнасяше със снизхождение и пренебрежение към Хитлер и го остави да акумулира такава икономическа, финансова и военна мощ, и да разиграва гривата на коня си из Полша и Австрия. Чак, когато самата Франция бе нападната, се усети и започна "да си обува гащите".
Този път не стана така, защото САЩ си бяха научили урока, а заспалата съвест на Старата Европа бе заменена от чувствителната към тоталитарното зло Нова Европа. Понятието се роди като определение за европейците, подкрепящи Антииракската кампания на Буш младши. Това беше т. нар. "Коалиция на желаещите".
Но, млъкни сърце. Стига за тази война, толкова спорна и до днес. Не ми е целта да споря с вас за това. Само припомних раждането на понятието.
То вече има собствен живот. Много други събития, тенденции, политически действия, социални явления прибавят съдържание към него. Превръщането на такава държава като Полша в първостепенен фактор в Европа, с който са принудени да се съобразяват всички, бурното и изпреварващо по темпове икономическо развитие на Източна Европа през 90-те и в началото на новия век, "нашествието" на будни, интелигентни, амбициозни млади източноевропейци в западните университети, предприятия, банки, културни институции. Всичко това е като спасителна тонизираща напитка за умореното, унасящо се в сладка дрямка европейско тяло. Много други примери могат да се дадат в потвърждение на тази теза. Както могат да се дадат сигурно и обратни примери, но все пак моето чувство е, че именно Новата Европа е новото гориво, което ще задвижи отново мотора и ще помогне на Европа да продължи да бъде най-доброто място за живеене, да бъде не само "люлка", но и "реклама" на цивилизацията.
Много може да се пише по тази тема. Има и аспекти, свързани с междуличностните взаимоотношения. Но, може би друг път. Това като въведение и провокация е достатъчно.
Това са новите, младите членки на Европейския съюз: Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Словения, Литва, Латвия, Естония, Румъния, България - все страни от бившия Съветски лагер. Към тях причисляваме и такива, които още не са в ЕС, но се стремят към него: Сърбия, Хърватия, Македония, Босна и Херцеговина, Албания (особен случай), Грузия, Украйна, Молдова, самата Русия (може би един ден, защо не) и сигурно ще пропусна някои. Понятието "Нова Европа" не е фиксирано и затова мога да си позволя сам да дефинирам обхвата и значението му, или поне да включа различни нюанси и аспекти, които са значими за мен лично.
Мисля, че за първи път чух това понятие по времето, когато се формираше Антииракската коалиция. ООН и НАТО не бяха в състояние да направят каквото и да е срещу зловещия геноцид, който Саддам Хюсейн провеждаше систематично срещу собствения си народ. Неговите безочливи нарушения на международното право и престъпления срещу човечеството години наред смущаваха съвестта на цивилизования демократичен свят. САЩ чувстваха своята отговорност пред жертвите на диктатора и разбираха опасността за целия свят, ако продължава това зло да бъде безнаказано. Но Стара Европа не беше на същото мнение. Франция и Германия не се интересуваха от милионите жертви и от десетките милиони, лишени от елементарни човешки права, бяха слепи за заплахата. По същия начин във времето преди Втората световна война цивилизованият и демократичен свят (тогава включително и САЩ и Великобритания) се отнасяше със снизхождение и пренебрежение към Хитлер и го остави да акумулира такава икономическа, финансова и военна мощ, и да разиграва гривата на коня си из Полша и Австрия. Чак, когато самата Франция бе нападната, се усети и започна "да си обува гащите".
Този път не стана така, защото САЩ си бяха научили урока, а заспалата съвест на Старата Европа бе заменена от чувствителната към тоталитарното зло Нова Европа. Понятието се роди като определение за европейците, подкрепящи Антииракската кампания на Буш младши. Това беше т. нар. "Коалиция на желаещите".
Но, млъкни сърце. Стига за тази война, толкова спорна и до днес. Не ми е целта да споря с вас за това. Само припомних раждането на понятието.
То вече има собствен живот. Много други събития, тенденции, политически действия, социални явления прибавят съдържание към него. Превръщането на такава държава като Полша в първостепенен фактор в Европа, с който са принудени да се съобразяват всички, бурното и изпреварващо по темпове икономическо развитие на Източна Европа през 90-те и в началото на новия век, "нашествието" на будни, интелигентни, амбициозни млади източноевропейци в западните университети, предприятия, банки, културни институции. Всичко това е като спасителна тонизираща напитка за умореното, унасящо се в сладка дрямка европейско тяло. Много други примери могат да се дадат в потвърждение на тази теза. Както могат да се дадат сигурно и обратни примери, но все пак моето чувство е, че именно Новата Европа е новото гориво, което ще задвижи отново мотора и ще помогне на Европа да продължи да бъде най-доброто място за живеене, да бъде не само "люлка", но и "реклама" на цивилизацията.
Много може да се пише по тази тема. Има и аспекти, свързани с междуличностните взаимоотношения. Но, може би друг път. Това като въведение и провокация е достатъчно.
неделя, 2 май 2010 г.
Днес пих кафе с приятел. Кафето вървеше с късметче. Падна ми се следното: "Ако нямаш врагове, значи не си постигнал нищо в живота си". Замислих се. Има истина в това изявление. Колко пъти страхът от конфликт е спирал амбицията ми. Не е ли точно това в основата на моята нерешителност, пасивност, мудност. Не един и не два пъти у мен са зреели идеи и предложения, които не съм се осмелявал да пусна в действие или да споделя, защото съм предчувствал, че няма да бъдат добре приети, че ще предизвикат съпротива, несъгласие, конфронтация. Но, имал съм и потвърждения за тези си страхове. В редките случаи, когато съм пренебрегвал лошите си предчувствия, се е случвало точно това, от което съм се страхувал. Общо взето, стигнал съм до извода, че имам страхотна интуиция за хората, за това как ще реагират, какво ще приемат и какво ще отхвърлят, към какво се стремят. Знам кой какво иска, какво очаква и се съобразявам с това. Така се предпазвам от конфликти. За много хора съм приемлив, добричък, симпатичен, удобен. С тази политика съм постигнал едно-друго. Мога да намеря с какво да се похваля. Да се похваля - да, но не и да се зарадвам, не и да съм удовлетворен.
Един друг приятел преди време ми каза: Трябва повече да се караш с хората. Този приятел ми мислеше доброто. Той ми е причинил доста болка и съм му благодарен за това!
За какво приятелство и за каква любов въобще можем да говорим, ако нямам сили да кажа на човека истината в очите, ако нямам смелост да му кажа честно това, което мисля. Това е лицемерно и подло.
Колкото и да съм бягал от конфликтите, те често са ме настигали. Защото в живота конфликтите са неизбежни. И последиците им са непоносимо тежки, когато не си намерил сили да се конфронтираш с проблема още в началото, да се изправиш срещу него докато е бил малък и нещата са били поправими. Страхът и отлагането на конфликта не е довело до неговото разрешаване, а до фатални последици - окончателно и безвъзвратно разрушени взаимоотношения, трагично пропуснати възможности за щастие, приятелство, любов. Самоизолация и самота.
Никога с никого не съм бил в явен конфликт, но има хора, които ме смятат за подлец и предател. И колко тежко е това, защото не е без основание.
Имал съм приятели, които всъщност смятам за дребни душици, подлеци и предатели. Май и сега имам.
Вече е късно. Скоро ще легна и ще спя спокойно. Едно от 10-те изречения, най-често произнасяни от хора с моята зодия, според Фейсбук е: "Угризения на съвестта ли? Не знам какво е това!" Не вярвам в зодии, но не е трудно да познаеш едно от десет.
Колко приятна е тази вечер!
Един друг приятел преди време ми каза: Трябва повече да се караш с хората. Този приятел ми мислеше доброто. Той ми е причинил доста болка и съм му благодарен за това!
За какво приятелство и за каква любов въобще можем да говорим, ако нямам сили да кажа на човека истината в очите, ако нямам смелост да му кажа честно това, което мисля. Това е лицемерно и подло.
Колкото и да съм бягал от конфликтите, те често са ме настигали. Защото в живота конфликтите са неизбежни. И последиците им са непоносимо тежки, когато не си намерил сили да се конфронтираш с проблема още в началото, да се изправиш срещу него докато е бил малък и нещата са били поправими. Страхът и отлагането на конфликта не е довело до неговото разрешаване, а до фатални последици - окончателно и безвъзвратно разрушени взаимоотношения, трагично пропуснати възможности за щастие, приятелство, любов. Самоизолация и самота.
Никога с никого не съм бил в явен конфликт, но има хора, които ме смятат за подлец и предател. И колко тежко е това, защото не е без основание.
Имал съм приятели, които всъщност смятам за дребни душици, подлеци и предатели. Май и сега имам.
Вече е късно. Скоро ще легна и ще спя спокойно. Едно от 10-те изречения, най-често произнасяни от хора с моята зодия, според Фейсбук е: "Угризения на съвестта ли? Не знам какво е това!" Не вярвам в зодии, но не е трудно да познаеш едно от десет.
Колко приятна е тази вечер!
Абонамент за:
Публикации (Atom)