Щe доиграем ли играта?
попита ти и аз в захлас отвърнах: Да!
Но нещо трепна ми в душата
и осъзнах, че туй не бе игра.
А ти усмихна се игриво
и мъничко смутено, може би.
Игра и смут – о, колко е красиво!
Ще стигна ли до дъното на тез очи?
Играта е приятно занимателна,
забравяме умора, грижи, труд.
И затова изглежда привлекателна,
когато от въпроси сме във смут.
Внезапен телефонен звън прекъсна
тази многозначителна игра.
И работата мислите откъсна
от моята объркана глава.
Ще доиграем ли играта? -
попитах аз и ти в захлас отвърна: Да!
И върнаха се мислите обратно
във моята объркана глава.
22.06.2010 г.
