Защо Бойко Борисов бяга от всяко сътрудничество с Иван Костов „като дявол от тамян”

От предизборната кампания през 2009 година всички си спомнят оня клип със секирата и с посланието: „Гласуваш за Бойко – получаваш Костов”. Нали? Така БСП не само плашеше своя електорат, но искаше да отблъсне от ГЕРБ всички гласоподаватели, за които Костов е олицетворение на провалените надежди за леснопостижимо благоденствие. Тази тактика на БСП не успя. Не защото „предсказанието” от клипа не беше страшно за хората, а защото те интуитивно усещаха, че Бойко няма и не може да има нищо общо с Костов. Няма как те двамата да се сработят, да „теглят заедно в един впряг”. Все пак, през първата година на мандата Синята коалиция подкрепяше Правителството на ГЕРБ. Логично, имайки предвид високата степен на припокриване в предизборните програми за управление. Постепенно, обаче стана ясно, че ГЕРБ нямат намерение да изпълняват последователно собствената си програма. Лъсна в целия си блясък липсата на политическа воля за реформи, принципното неразбиране на начините на функциониране и на предимствата на пазарната икономика, устремното спускане по „пистата” на евтиния популизъм, деморализиращото залитане по прокомунистическата носталгия, безпринципната и непоследователна външна политика и т.н. Накратко, маските падаха една след друга и отдулу имаше ... други маски. В началото на мандата от СК предложиха коалиция във формат ЕНП (Европейска народна партия) с ясно разписани в споразумение общи цели и политики. Това гарантираше стабилно мнозинство от около 130 гласа, към което можеха да се прибавят отделни депутати или дори цялата група на РЗС, а в отделни гласувания и депутати от Атака. По някои въпроси дори имаше перспектива за постигане на конституционно мнозинство (мнозинство, изисквано за промяна на Конституцията – 2/3). Вместо това, ГЕРБ направиха правителство на малцинството. В никакъв случай с Костов, беше първото им ръководно правило. Бойко дори се опита да „прелъсти” СДС и Мартин Димитров за коалиция, но без Костов. Защо тази негативна фиксация? Кабинетът Борисов дълго време се крепеше на безусловната подкрепа на „собствените МУ” депутати и на безкритичната поддръжка от Атака и РЗС. Когато в един период преди президентските и местните избори Атака и РЗС се опитаха да демонстрират еманципация, просто групите им се разпаднаха. От тях се отделиха депутати, които станаха „независими”, подкрепящи ГЕРБ. С гениалната си интуиция Борисов беше напипал слабите места в Парламента и ги използваше безкрупулно в своя партийна и лична изгода. А неговата изгода, неговата страст беше и е властта. Сега, след преждевременния край на мандата му, след като скоропостижно „глътна вода” като власите – накрая на Дунава, е ясно, че неговите десни убеждения са просто тактически, а не вътрешно присъщи. Бойко стана десен, защото това беше необходимо, за да вземе властта. Когато конюнктурата предполагаше, той охотно реабилитираше бай Тошо и комунизма. И в тази роля стоеше далеч по-автентично, отколкото в „дясната”. Той се възхищаваше от Путин, но когато американците му скръцнаха със зъби, спря Белене. Скоро след което пък даде зелена светлина за провеждане на референдума и дори конституира Инициативен комитет в подкрепа на строителството на АЕЦ-а. После пак се извъртя и каза: „Три пъти НЕ!”. Но в едно остана последователен. Никога заедно с Костов! Бойко се възхищаваще и от Доган, когото определяше като най-силния политик на прехода. Страхът му от него стигна дотам, че да го обвини истерично, че го е „поръчал”. Но имаше един по-голям страх – Костов. Бойко е голям комплексар. Вече всички виждат това ясно. Но най-големият му комплекс е Костов. БСП не успяха да убедят избирателите в своето предизборно внушение: „Гласуваш за Бойко – получаваш Костов!”. Но все пак имаха известен успех. Техните PR-и успяха да разконспирират най-слабото място на самия Борисов. Те успяха да му внушат да бяга от Костов като „дявол от тамян”. За тях Костов беше и си остава голямата опасност. Ако Бойко беше направил коалиция с Костов и СК, нямаше да се стигне до тази политическа криза, отдавна щяхме да сме забравили за Белене, може би щяхме да сме в Шенген, монополите щяха да са в ъгъла, а БСП нямаше да се готви за нова тройна коалиция с ДПС и Кунева. Бойко бяга от Костов, защото той не е автентичен десен, а тактически десен, защото си има собстена партия и собствени депутати, които може да подарява комуто си ще на порции по 20 парчета. Защото държи на „свободата си” да остане безпринципен, свободно да лъже и лицемерничи, но да запази власттта колкото може по-дълго.