Мат. 1:18-25
В родословието на Исус Христос евангелист Матей посочва линията на Йосиф, който не му е биологичен баща, а не на Мария, която Го е родила. Не е ли странно? Защо е така?
За да отговорим на този въпрос, ще си припомним целта, която Матей си е поставил с написването на Евангелието. Той иска да покаже на юдеите обещания Месия. Да им помогне да разберат, че обещаното Божие царство е започнало по време на земното служение на Исус. За тази цел Матей трябва да докаже, че всичко това се случва, за да се сбъдне «изреченото от Господа чрез пророка», да докаже, че Исус е законен потомък на Давид.
Значи Матей се интересува не от биологическото потекло, а от положението според закона. От гледна точка на закона Исус е син на Йосиф и е наследил неговото родословие. От биологична гледна точка обаче Исус не е негов син. Роден е от девицата Мария благодарение на пряката намеса на Святия Дух. Това може да ни помогне да разберем различията в Исусовите родословия според Матей и според Лука от Вавилонския плен нататък. След Вавилонския плен царското коляно е прекъснато и има много разклонения, които водят към Давидовото коляно. Матей, изглежда, ни дава разказа и потеклото на Йосиф, а Лука – на Мария. И наистина Матей разказва историята на Йосиф с ангела на Благовещението, стъписването на Йосиф и неговото покорство и това се вмества добре в родословието, което определено е на Йосиф. Лука – обратното, ни разказва историята на Мария с ангела на Благовещението, стъписването и нейното покорство, което ни навежда на мисълта, че той дава и нейното родословие. Така излиза, че по закон Исус е «Давидов син» по линията на Йосиф и от гледна точка на биологията е Давидов потомък по линията на Мария.
Библията не ни казва много за Йосиф. Повече ни казва църковното предание, но ние няма да се спираме на тези сведения подробно. Ще се задоволим само да се доверим на тези от тях, които потвърждават евангелското твърдение за това, че Йосиф е от рода Давидов. Важното сведение, което ни дава в своето евангелие Матей е, че Йосиф е праведен. Това качество е толкова важно за характеризиране на личността му, че църквата го е приела като постоянен епитет, като прозвище, което е прикрепено към името му. Праведният Йосиф! Наричаме го така, защото така го нарича Матей. Но не само затова. Много важна за разбиране на характера му е неговата реакция на новината, че годеницата му Мария е бременна и след това на вестта, получена от ангел от Господа насън, че заченатото в нея е от Святия Дух. Естествено Йосиф е дълбоко смутен от факта, че Мария е бременна. Дори смутен е твърде меко казано. Той е шокиран, поразен. Въпреки това внимателно обмисля как да постъпи. За него били изключително мъчително да допусне тъй долната мисъл за жената, в чиято добродетелност толкова вярвал. Все пак зачеването й е било прекалено греховно, за да бъде простено и твърде явно, за да бъде отречено. Колкото и да търсил, Йосиф не бил в състояние да намери основание да прости на Мария греха й, нито да го скрие. С пълно основание Йосиф можел да изложи Мария. Законът му давал това право: Второзаконие 22: 23, 24 (прочит). Но праведността на Йосиф била по-различна. Колко различно постъпил той в сравнение със своя праотец Юда, който в подобна ситуация набързо издал жестока заповед: Изведете я да се изгори!, Бит. 38.24 (прочит). Да обмисляме добре решенията си и да избягваме крайностите е един добър урок, който можем да научим от Йосиф. Ако обмисляме внимателно оценките си и решенията си, те биха били по-умерени и по-милостиви. Снизходителността на Йосиф е изтъкната в негова похвала. Понеже беше праведен, не му се искаше да излага Мария. Йосиф бил набожен, праведен мъж и поради това бил склонен да проявява милосърдие, подобно на Господ Бог, и да прости подобно на човек, комуто е било прощавано. Непоколебимият закон е смекчен от справедливия съд на съвестта. Съгрешилите може да са се поддали на прегрешението от слабост и затова трябва да бъдат върнати в правия път с кротост.
Изходът, който Йосиф намира, избягвайки всяка крайност, е да я напусне тайно, което ще рече да й даде разводно писмо пред двама свидетели и така да потули случилото се между тях двамата. Ще се върнем на това малко по-късно.
На праведния, внимателен, състрадателен, милостив, любящ, разсъдителен Йосиф Господ изпраща чудодейно избавление от трудната ситуация. Бог му дава изходен път чрез ангел – Негов небесен пратеник. Йосиф е освободен от дълбокото смущение, от парализиращата криза. Точно на такива като Йосиф Бог с радост помага. Онези, на които Господ е пожелал да изпрати напътствия, трябва сами да се замислят над проблемите и да се допитват до собствената си съвест, защото Бог ще упъти именно мислещите, а не безразсъдните. Тъкмо в миг на безизходица, след като вече бил обмислил всичко, доколкото било по силите му, на Йосиф се явил Господ със съвет. Именно моментът на затруднение и безизходица е часът, в който Господ се явява на своите хора, за да ги упъти.
Ангелът напомнил на бедния и скромен Йосиф, че е от царския Давидов род. Нямаме ли и ние често нужда да ни се напомня, че сме Авраамови чада, че сме Божии чада, че имаме всичко необходимо, за да извършим Божията воля, да направим това, за което сме предназначени, което ще ни донесе удовлетворение и щастие.
Праведният Йосиф надмина по праведност законниците, книжниците и фарисеите. Неговата правда е тази, за която Исус ни говори в Проповедта на планината. Правда, при която милостта тържествува над съда. Правда, при която си готов да подложиш и другата буза, или да се изложиш на обществено порицание, за да защитиш честта на друг човек. Правда, която те кара да обмисляш внимателно всички други възможности, преди да произнесеш присъда. Правда, която те държи смирен, кротък, но в същото време решителен и готов за действия, които ще променят историята. Правда, която е достъпна за всеки, който я търси с цяло сърце и се доверява на Божия глас, на единствения истински източник на Божествена правда.
