(Лука 13:10-17)
(проповед в ЕМЕЦ - Русе, 29.09.2013 г.)
В четвъртък имахме вечерна молитва, по време на която се радвахме на рядката възможност да се срещнем с д-р Еди Фокс, световен директор на World Methodist Evangelism и еп. Майк Уотсън, който осъществява епископски надзор в Годишната конференция на Северна Джорджия на Обединената методистка църква, в която има 1000 църкви, 1500 пастори и над 320 000 църковни членове. Той е президент на World Methodist Evangelism. Придружаваха ги и съпругите им. Мисля, че срещата беше насърчителна и полезна за всички, които присъстваха, а за мен беше и в известна степен изобличителна. Но искам да започна днешната си проповед с един фрагмент от тази среща, с една реплика, за която се сетих, разсъждавайки върху днешния евангелски текст: „Има ли някой, който да не се нуждае от Христос?” този реторичен въпрос, зададен от гостите, остана в съзнанието ми. Искам да си го зададем тази сутрин отново. Нуждаем ли се ние от Христос?
Евреите по времето на Исус очакваха Месията. Те си мислеха, че се нуждаят от Месия, който да възвърне славата на Израиля. Мислеха си, че знаят от какво имат нужда и формираха представата си за Месията според представата си за това, от което се нуждаят. В резултат всички те имаха погрешна представа.
Законниците и фарисеите живееха с фалшивото самочувствие на избрана нация. Те страдаха от това, че тяхната нация несправедливо е потискана и унижавана. Те се нуждаеха от Месия, за да възвърнат славата на своята нация. Те очакваха Месия, който да отхвърли омразната римска власт и самозванеца Ирод с неговите наследници, да възстанови величието на Храма и да превърне Израел в една суверенна и уважавана държава, Йерусалим – в световна духовна столица. В тази държава самите те щяха да бъдат аристократите, велможите, елита. В днешния текст представител им е началникът на синагогата. Той се разпорежда гордо, със самочувствие на важна личност, поучава простолюдието по духовните въпроси. Кога могат да се изцеляват и кога не могат. Но колко заблуден е той в погрешната си представа за Бога!? „Не ми идвайте да се изцелявате в извънработно време – казва той на простолюдието. – какво е това нахалство и незачитане на работното време за изцеления?! В събота е затворено за изцеления” Какво безсърдечие! Колко неадекватен е този човек! Как заслепява очите за човешкото нещастие и нужда гордостта. Началникът на синагогата не разпозна, че в неговата синагога беше дошъл самият Месия, Божият Син. Този, който е заслепен от гордост, загубва очи за нуждите на своите ближни. А който не може да прояви съчувствие и състрадание за човек, изпаднал в нужда, той не може да види Бога, не може да разпознае Месия. Той държи на спазването на закона и негодува срещу нарушителите, но това е лицемерно, защото не би бил толкова строг към себе си, ако беше в нужда. Дали той щеше да е толкова строг към себе си, ако беше живял 18 години с това отвратително гръбначно изкривяване? Едва ли. Но здравите нямат нужда от лекар, а болните.
Приятелите на началника бяха посрамени, когато Исус ги изобличи в лицемерие. В същото време множеството, простия народ се радваше искрено на славните дела, които вършеше Христос, радваше се заедно с изцелената жена. Множествата се радваха на Исус и Го следваха навсякъде. Дори той трябваше понякога да се крие от тях, да се уединява, за да се среща в молитва със Своя Отец. Следваха Го, защото Той изцеляваше болните и недъгавите, нахранваше гладните. Това, което те оценяваха в този учител, беше грижата за тялото. Те бяха бедни и за тях най-големите ценности бяха храната, облеклото и преди всичко физическото здраве. Но това също е една погрешна представа за Месия. Тя е ограничена, непълна. Те свеждат Месия до един, който може да върши чудеса, който ги храни и изцелява по чудодеен начин. Затова когато Исус доброволно и покорно тръгна към Голгота, те се отрекоха от него. Вместо Осанна, викаха Разпънете го. И в това книжници и фарисеи бяха заедно с множеството на простолюдието. И едните и другите Го осъдиха без да им мигне окото.
Изцелената жена е наречена от Исус Авраамова дъщеря. В Лука 19 гл. Исус казва на Закхей: „Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.” Названието Авраамова дъщеря или син е показателно. Исус го използва, за да посочи не просто израелтяни, а вярващи хора, християни, чеда на Авраам не по плът, а по дух, по вяра. Прегърбената жена разпозна в Исус истинския Божий Син. Когато Той я изцели, тя се изправи и славеше Бога. Не учителя, не изцелителя чародеец, а Бога. Тази жена беше изцелена, а Закхей се покая за алчността си. Нещо повече, те тръгнаха по пътя на спасението, те станаха Христови ученици. И това е единственото възможно нещо за човека, който разпознае в Исус Месия, Божия Син, Господ. Само учениците на Христос познават Неговата истинска същност. Само за тях Той е Господ и Спасител.
Всички се нуждаят от Христос, но за да осъзнаеш истинските си нужди и за да бъдат те задоволени, трябва да станеш Христов ученик, християнин.
Христовите ученици в Евангелието имаха непълна представа за Господа. Едва в Деяния на апостолите, след Петдесетница, ние ги виждаме изпълнени със Святия Дух, с дръзновение да живеят един славен християнски живот, изпълнен с молитва, свидетелство и грижа за другите. Но дори и ние, днешните християни, познаваме нашия Господ само отчасти. Все още не е дошло времето, когато ще Го познаем напълно. Но ние можем да знаем достатъчно и ние можем да обогатяваме познанието си за Него ден след ден, докато сме в този земен живот. Можем да изкупваме благовремието.
И ние тази сутрин виждаме един Месия, Който обикаля по синагогите, отива навсякъде, където има хора, нуждаещи се от Него. Обикаля по градове и села. Той, олицетворението на Божията любов. Проповядва, разнася Благата вест. Един Месия и Господ, Който е господар на съботата, Който е господар и е по-голям от всички заповеди и правила. Един Месия, Който заповядва на нечистите духове и те му се покоряват. Няма земна или небесна сила, която да Му се опре. Който освобождава човека и никой след него не може да го пороби, да го подчини, да ограничи в нещо свободата му. Един Месия, Който толкова много възлюби хората, че смири Себе Си до смърт на кръст. Той е същият и днес. Той е навсякъде, където хора се нуждаят от Него и призовават името Му. Неговото всесилно Слово и днес заповядва на духовете, на стихиите, на всяка сила във вселената и те Му се покоряват, изпълняват волята Му. Неговото благо Слово променя човека. Тялото и душата, целия човек. Променя го напълно и го прави съпричастен на божественото естество. Въпреки че и днес хората продължават да го мразят, да заговорничат против Него, да Го предават, да Го хулят и обиждат, да Го отхвърлят, да Го затварят, да Го бият и убиват, да Го разпъват на кръст, Той е същият. Той идва при нас със Своята непобедима любов и ни пита: Имате ли нужда от Исус? Имате ли нужда от такъв Господ като мен? Изборът е наш. Ще бъдем ли посрамени от Божието изобличение или ще се зарадваме за славните Му дела? Лично аз не мога да отхвърля такава покана. Нуждая се от Исус? Кой би могъл да Го отхвърли?!
