Какво огромно объркване има в СДС

Какво огромно объркване има в СДС! Те не могат да разберат защо от ДСБ са възмутени от договора, който подписаха с ОДС.

„ДСБ не приема присъединяване *с* до-го-вор. В случая с РЗС приема подкрепа *без* договор. И обвинявате СДС, че иска да да осигури подкрепа на други партии с договор? Ако Софиянски беше подкрепил Румен Христов, както Янев - Прошков? Добре ли щеше да е?”

Това е цитат от дискусия във Фейсбук от Мария Ненова – председател на СДС – Перник и зам.-председател на МСДС. Как е възможно това да бъде контрааргумента на възмущението на ДСБ!? Как е възможно с този аргумент да се защитава този „предателски” договор?! Явно трябва да им се обяснява бавно:
1. СДС пренебрегна основния си партньор в Синята коалиция – ДСБ, и сключи предизборно споразумение с друга коалиция.
2. Един ден преди крайният срок за регистрация, съвършено изненадващо за публиката (може и партийните централи да са били информирани, но това не прави преговорите публични – за публиката това беше ШОК), Румен Христов бе регистриран официално като кандидат-президент от коалиция, която няма нищо общо със СК. Те казват: „Липсва само ДСБ.” Е, значи липсва половината. За какво беше тогава цялата работа, която свършихте около предварителните избори?
3. Ако ОДС беше толкова загрижено за дясното обединение какво им пречеше да декларират своята подкрепа и да работят за избирането на Христов? Да, Софиянски можеше да подкрепи Христов, както Янев – Прошков. И това щеше да е добре, защото щеше да е необвързващо, щеше да е едностранно волеизявление. Всеки може да издигне собствен кандидат или да подкрепи някой, издигнат от друг/и. Във втория случай, обаче, може само да подкрепя или да не подкрепя. Когато се сключи коалиционно споразумение, обаче, то трябва да се спазва, то има обвързващи клаузи и за двете (или повече) страни. Но не, те не се интересуват от изборните резултати. Тяхната цел е не десните хора в България да имат силно предстваителство, а те самите да са основния фактор в това обединение. Те не питат хората: „Искате ли да ви представляваме?” Те искат да измамят хората, да ги поставят пред свършен факт: „Ние се разбрахме да ви представляваме.” Е, ние сме граждани и не сме съгласни те да ни представляват.
4. Няма никакви договорки, няма дори разговори между ДСБ и РЗС. РЗС подкрепя Прошков, защото няма собствен кандидат и защото вижда някакви изгоди за себе си. Вие подозирате, че има тайни договорки. Не съм от кухнята, но не се притеснявам от това. Знаете ли защо? Защото няма до-го-вор. Няма нищо подписано. РЗС не може да има никакви претенции, след като няма договор. Това е толкова просто. Не ме интересува говорили ли са си с ДСБ и какво.
5. Още нещо за формата „Синята коалиция +”. Аз съм за това. СК+ означава и други десни и сродни партии и обединения да подкрепят кандидатите излъчени от СК с предварителни избори, или с преговори по места, където нямаше предварителни избори. Този формат беше разбит от СДС, когато регистрираха за президентските избори друга коалиция – не +, а вместо СК. Този формат продължава да е жив, макар и доста отслабен, благодарение на ДСБ, които продължават да държат на това, което са подписали.
6. Младите и неопетнени в СДС имат един проблем. Те се включиха в политическия живот след провала на изборите през 2001 г. Те нямат лично политическо минало, но решиха, че изобщо няма никакво минало, че миналото трябва да бъде загърбено, забравено, изоставено. Но миналото съществува и без да се научат уроците от миналото, не може да се върви напред. Като се пренебрегва миналото се получава така, че политически призраци като Софиянски и Бакърджиев постоянно изплуват от него, появяват се и объркват младите, карат ги да се чудят какво се случва, защо става така, защо усилията ни остават напрази. Синята идея наистина има нужда от нови лица, неопетнени лица, но: първо – нови и неопетнени не е едно и също (има и стари неопетнени има и нови, но опетнени – като злополучния собственик на Спетема например); и второ – новите лица трябва да са добре подготвени, да знаят, че не всичко започва с тях, да се отнасят с уважение към старите и да препрочитат миналото, за да си вземат поука от него.